Защо? – „Из дневника на Илян Маск“

Всички части от дневника, които ви предстои да прочетете са озаглавени от мен. Самият Илян Маск не е поставил никъде нито заглавие, нито дата, а записите му са разделени само с абзаци. Не съм си позволявал никаква намеса в авторовия текст, нито пък коментари към него, нека всеки сам си направи заключенията въз основа на прочетеното.

ЗАЩО

Реших да водя дневник. Аз – Илян Маск, който принадлежа към народа на българите, най-древното племе на планетата Земя, след като спечелих и продължавам да печеля огромни суми пари благодарение на моята „Книга за тоалетната“ реших, че трябва да записвам всичко това, което правя и мисля, за да мога, ако нещо се обърка в моите планове, да се върна и да прочета това което съм направил, да открия грешките които съм допуснал и да продължа напред поправяйки ги, ако това е възможно. Този дневник е предназначен за лично ползване, това не са мемоари, а по-скоро записки по пътя които съм избрал да поема. Първото и най-важно нещо което съм решил да постигна, след като спечелих много пари, е да живея колкото се може по-дълго. „Книга за тоалетната“ която написах вече е с милиарден тираж, като от време на време пускам ново издание, в което прибавям един нов и махам един от старите разкази включени в старото издание, а и всяко издание има по една моя уникална илюстрация и всичко това направи книгата ми обект на колекциониране и гарантира постоянен приход на нови и нови доходи. Сега, когато съм вече свободен, мога да обърна внимение на себе си, да се опозная, да подредя желанията си и в съответсвие с тях целите, които да си поставя. Опитвам се да живея бавно, което е другото име на осъзнато, въпреки че някой смятат, че бавно означава мързеливо. Но разликата между двете възприятия е много голяма. Да не бързаш за никъде е първата крачка към щастието, а втората да отвориш ума си към Вселената и да игнорираш фалшивия шум на цивилизацията. От известно време живея изолирано, купих голямо парче земя, далече от обществото и размишлявам в опит да дефинирам себе си. Сега разбирам или по-точно осъзнавам, колко вреда нанасят всички тези информационни канали с които сме заобиколени. Всеки ден, те изсипват купища боклуци върху мозъка ни, който се опитва да обработи и подреди цялото това сметище и когато не успява ни кара да се чувстваме объркани и изтощени. Всъщност колко от цялата информация, която ни сипват представлява жизненоважен ресурс който ни помага да живеем по-добре? Бях чел една фантастика „Лунна дъга“ мисля, че беше заглавието, в която се разказваше за някакъв човек на космически кораб, който чупи монитори от които постоянно се лее информация, а имаше и друга някаква антиутопия, в която правителството те следеше дали си си включил телевизора, защото нямаш право да го изключваш. Тогава си мислех, какво пък толкова ужасно има в това? Сега го оценявам, цялата тази информация те отдалечава от самия теб, твоето съзнание се измества от това на цивилизацията и ти се сливаш с милиони и милиарди, които като теб консумират една и съща информация. Вие ставате една голяма сива и лесно предвидима маса от хора. Мислиш си, че си различен, но всъщност си превърнат в едноклетъчно, или по-точно в една от клетките на огромно безмозъчно програмируемо чудовище, наречено цивилизация. И сега си задавам въпроса – „Кой управлява това чудовище?“ – група хора структурирали се като мозъчен тръст? Кой избира новините които чуваме? Книгите които четеме? Знанията които получаваме в училище? Кой и защо ни моделира точно по този начин? Казват, че сега настъпва векът на информационната цивилизация и си мисля, че това е най-ужасното нещо, което може да се случи на едно разумно същество – да живее под водопад от информация, без да има време не само да мисли, но и да я осмисли. Като дете, което някога е обичало книгите и е станало библиотекар, на когото цял ден карат нови и нови купища книги, които непрестанно да каталогизира и подрежда в една безкрайна библиотека, без да може да прочете нито една, а какво остава сам да напише нещо и накрая завършва живота си отчаян, подтиснат и уморен. Информацията е вредна, култа към нея е опасен, защото те примамва да изгубиш себе си и никога повече да не се намериш.

Чувствам как се прераждам, без да гледам телевизия, да чета вестници, да се ровя в социалните мрежи, без да чувам човешка реч, без да ми се натрапват рекламите по улиците, мониторите информационните табла, високоговорителите и всички други изобретения на пропагандната машина. Знанието е сила – Не, знанието е клетка. Сега слушам вятъра, усещам лъчите на слънцето и капките на дъжда върху кожата си, чуруликането на птиците, воят на вълците. Звуците на животинското и горското царство, движенията на природата са заели мястото на информационното сметище и аз се къпя в тях, без да ги разбирам, без да искам да ги разбирам, само им се наслаждавам. Единственото, което искам да разбера в момента е самият себе си. Кой съм аз, е въпросът на който трябва да си отговоря. Кой е Илян Маск?

Разбира се, от време на време отивам в града, за да си купя от удоволствията, които предлага, но много внимавам, да не затъна отново в информационното блато. Сега, когато започвам да подреждам парчетата на собствената си личност, гледам да не загубя някое в плаващите пясъци на цивилизованото общество, в този капан на робското неосъзнато и предопределено съществуване.