„За Кулата на Превъплъщението” из записките на Мага

Това е една от историите, които никога няма да чуете или ако я чуете, то ще ви кажат, че това е приказка измислена за деца въпреки, че в нея няма нищо детско, освен може би факта, че само дете с чисто сърце и непокварено съзнание е способно да почувства истината, която се съдържа в нея. И така, днес ще ви разкажа за кулата на Превъплъщението, там където човек се превръща в светлина, където от съзнателно, или както е популярно да се нарича разумно същество се превръща в осъзнато космическо създание. Където съзнанието за собственото съществуване се превръща в осъзнаване на смисъла на това съществуване, където съзнанието преминава в осъзнаване на самото себе си. Разбира се учените ще побързат да осмеят това твърдение, като покажат как бързо това което наричаме съзнание изчезва, когато мозъка ни бъде наранен, като считат това за доказателство, че съзнание не съществува, а всичко е само някакви невронни връзки, които лесно могат да бъдат повредени и няма нищо тайнствено в това, че човек е  способен да мисли за себе си като за отделна и неповторима личност.

Но аз няма да споря с тях, защото те са прави и действително, ако повредите мозъка си, увреждате и съзнанието си, но те са стигнали само дотук и в своето самодоволство отричат това което не могат да си обяснят, неспособни да направят и крачка напред в разбирането на вселенските закони. Защото както живото се поражда от неживото, а учените все още не могат да обяснят как се случва това, така и съзнанието се поражда от материята. Ако увредите неживото, ако го замърсите, живота ще изчезне, но означава ли това, че живота не съществува? Така и в мозъка се поражда съзнанието, а от съзнанието – осъзнаването, но това не е лесно и не е по силите на всяко човешко същество.

Но нека ви разкажа: Имало някога един много велик народ наречен атланти, те били постигнали изключително много, създали чудни машини, построили великолепни сгради живеели богато и безметежно, изучили планетите и законите по които се движат, разказват, че дори летели в космоса, но въпреки това не били щастливи. Колкото повече неща научавали, колкото повече удобства си създавали, колкото по-улеснен бил животът им, толкова по-безсмислен им се струвал, но и толкова по-трудно приемали мисълта за смъртта. Тогава един от тях решил, че нищо от това, което са постигнали няма смисъл и че щом това е така, по-добре да се откаже от всичко и да се отдаде на размисъл и съзерцание. Но вместо да седи на едно място, той решил да обиколи света и да размишлява наблюдавайки живото и неживото. Веста за неговото решение бързо се разнесла и с него решили да тръгнат 12 души, които да го следват плътно и да записват всяка негова дума. Така те станали негови ученици.

И като обикаляли по-света, те стигнали до най-високата планина, в подножието на която техният учител дълго седял и размишлявал вперил поглед в заснежените ѝ върхове. Когато отново станал и тръгнал, учениците му забелязали, че от него струяла мека синя светлина. Тогава започнало превъплъщението. Той вървял и говорел без да спира, а те едвам смогвали да записват казаното и да го следват. С всяка крачка учителят им избледнявал, докато накрая чували само гласа му, понеже светлината, която идвала от него ги заслепявала. В един миг светлината полетяла стремглаво нагоре, а те останали удивени на земята. Тогава решили на това място, където учителят им завършил своето превъплъщение, или както казват някой – добил просветление, а ние казваме, че се е осъзнал, да построят кула, на чиито стени да изпишат всичко, което техният учител им бил казал. И понеже владеели могъщи сили, издигнали кулата високо, почти колкото висока била планината и изписали стените ѝ със словата на учителя, а на върха на кулата съградили беседка, където поставили книгата в която записвали думите му.

А силата на словото му била толкова голяма, че самата кула засияла и станала почти невидима за човешкото око. Като видели това чудо, те решили, че трябва да разпространят учението му сред хората по света, така щото всеки да може да добие просветлението. И всеки от тях преписал книгата и тръгнал, но хората не им вярвали, те чели книгата, но не намирали нищо вътре и им се присмивали и ги наричали лъжци и мошеници. Отчаяни и неразбиращи, защо така се получава, те оставили книгите с думите на учителя сред хората и се върнали обратно в кулата, където вече прочели за себе си всичко, което техният учител им бил казал и го последвали в пътя на светлината.

И останала да се носи само легендата за тях, а книгата още я има, но само този който търси може да я разпознае, да вникне в написаното и да постигне осъзнаването. Защото даденото даром не помага и никой не може нито да го разбере, нито да го оцени, ако не го е постигнал сам. И мнозина са се отправяли да търсят кулата, но малцина са успявали, а и успелите не са се върнали за да разкажат. Знае се, че пътят минава през земята на надеждите и по него те съпровождат четири вихъра, на работата, на удобствата, на парите и на властта, един само да те повлече и гибелта ти е сигурна. От ляво се простира морето на спокойствието, което те зове да свърнеш от пътя и да останеш там до края на дните си и мнозина от поелите по пътя избират тази съдба. От дясно се намира градът на мъртвите, където господар е смъртта, той кипи от живот и те примамва предлагайки ти удоволствия, за които жадува всеки човек, но накрая намираш смъртта си без да постигнеш  това за което си тръгнал.

И само тези, които успеят да запазят равновесие сред вихрите, да устоят на изкушенията на града на мъртвите и не се поблазнят от тишината на спокойствието, само те стигат до кулата и качвайки се по стълбите ѝ вникват в значението на думите на учителя, постигат осъзнаване и преминават в следващото ниво на съществуване. Защото силни са думите му и мъдри словата му, но само за този, който търси.